Отиде си. И легна тишина -
у мен и в стаята - до всеки ъгъл.
А някаква притулена вина
неспирно ми повтаря, че си лъгал,

че всичко е било красив пейзаж,
рисуван с акварел под дъждовете.
Напразно сбирам сили и кураж -
да върна формите и цветовете.

Защото много дълго те мечтах,
боли измаменото ми доверие.
Аз мога да простя и този грях,
но след пороя как да те намеря?