Когато Музата ми отлетя
покой намерих в планината,
избрах си малка пещера
и там останах да я чакам.

Проточиха се дни трънливи,
безрадостно живях години три,
едно поточе ромонливо
отнесе лютите сълзи.

Прелитат птици във небето,
пак чакам нейните крила,
така копнее ми сърцето
с една несбъдната мечта.

А ти, ако все още чакаш,
ела във тази планина.