Ако ти си отидеш за миг,
ще направя ръцете си чукове,
ще разпоря пространството с вик,
ще процепя небетата с пукот.

И ще вия... Проклетият вой
ще напомня за моята мъка,
моят огън и в бурен порой
ще гори и дори след разлъка.

Ако ти си отидеш за миг,
ще те викам по име и с устни,
ще треперят от адския вик,
притаени, полетата пусти.

Ако ти си отидеш за миг,
ще отворя за тебе вратата,
от прозореца тъжния лик
ще запомня от тебе самата.

Ако аз си отида... Мълчи!
Ето масата, чаши кафе,
любовта да изпием с очи,
с поглед мил и нюанс кадифе.