Всичко свърши толкоз неусетно,
като миг забравен в тишината.
Времето повлече ни безумно,
превърна ни в(ъв) роби самотата.

Нощта си тръгваше на пръсти,
притисната от огнена зора.
Слънцето след нея се усмихна,
но всичко друго опустя..

След време ще ме срещнеш в някой мрачен бар,
там аз любовта за чаша ще продавам.
Ако ме познаеш, спомни си за копнежа стар,
който някога ми даде сила напред да продължавам.

Тръпнещо очи притварям,
не искам нищо, само малко топлина.
Но ти мълчиш, мълчи и този свят, облян в порочност,
отнел от двама ни страстта.

Защо са ми очите ти красиви,
галени с безброй ръце?
Не са ми нужни думите ти лицемерни,
защо не ме обичаш от сърце?

Ако ти липсвам, спомни си онези дни,
как накара ме да мина аз през всички кръгове на ада.
Тогава ти остави щастието си на пътя,
а за своята любов се борих аз до края!

Ако ти липсвам, другаде утеха потърси,
достатъчно душата моя омърси.
Сега не аз, а ти ще ми се молиш,
но всичко между нас е мъртво,разбери.

Ако някога усетиш, че ти липсвам,
отново да ме търсиш аз не искам.
Сега е моят ред да съм жестока, да ти казвам "не",
да те проклинам и да те мразя мъничко поне!