Ако отвориш във времето път,
и по него успееш да минеш,
ще се слееш със моята плът,
и със устни любов ще отпиеш.
Няма сянка да бъдеш в нощта,
нито полъха галещ лицето,
няма да бъдеш и част от съня,
а наяве ще топлиш сърцето.
Няма да плачеш с горчиви сълзи,
че далеч си от мене любими,
сълзата ще блесне в твоите очи,
щом дочуеш гласа ми \"люби ме\".
Ако отвориш във времето път,
с теб ще бъдем завинаги двама,
душите се вричат пред дявол и бог,
да пазят любовта ни голяма.