Ако въпреки това,
се будят клони непрекършени
и с аромат посягат ни цветята,
ако и светът сега не свърши,
когато на война играят си децата...
Ако отново вън на двора
някой праскови краде,
а под сънливите звезди отгоре
не спира земята да преде,
като дълго чакана награда
да ми налееш от времето безсънно.
Да си отново есенна и млада
и да не бъде никога догоре пълно,
              то значи може,
пак да почнем отначало,
(един крадец на всичко е готов)
от дългата ни есен, макар и в бяло,
да повторим старата любов.