Това е всъщност „Сбогом“… И тежи…
И пак не слушат пръстите ръката
и се изплъзва лѝстът, и трепти…
Това е всъщност „Сбогом“ с днешна дата.
Моливът тихо скърца в опит плах
да съхрани излишни, празни думи
на трепкащия лист… Ала го спрях -
писмата са ненужни помежду ни,
едничко „Сбогом“ стига – в шепот тих…
Когато всичко скъпо губи смисъл,
един прошепнат кратък, искрен стих
остава да трепти - в беззвучен писък
на вятъра, подгонил есента
и носещ дълга зима за сърцата,
в една последна стихваща следа…
Това е всъщност „Сбогом“ с днешна дата.