StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Статистика
   Произведения: 159,304
   Потребители: 12,287
   Автори: 3,973
   Коментари: 300,540
   Точки: 2,625,597
   Съобщения: 115,365
   Лексикони: 4,464
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Акапела...



Любовта ти затваря тази рана

и след всичко лошо

в нея винаги се отразява доброто.

Тогава нещо от теб

обажда се в мен

и ме прави щастлива,

чувства ме удовлетворена

като докоснатите с обич

и вдъхновение клавиши

на пианото... вечно пеещи...

 

Любовта ти променя погледа ми

като лъч светлина и усмихва ме...

А когато се уморявам да пея

тона ми дава да продължа...

Дори и от смъртта връща ме

към живота, преминавайки

през всяка буря, всеки ураган...

и ако готова съм да се откажа

тогава нещо твое обажда се в мен...

и да пропадна не ми позволява

в гробниците на възвишението...

но показва ми пътя към небесата...,

където дъното на живота

подава ми ръце, за да потъна на високо...

 

Веднъж припомни ми как като дете

избягах от града и се спрях

там където имах миговете

в една красива градина

и въпреки, че бях в самия рай,

това за нищо не послужи,

защото по всяко време

бях на едно и също място,

под една и съща кожа и душа

на тяхната церемония...

 

Любовта ти затваря тази рана

и след всичко лошо

в нея винаги се отразява доброто.

Тогава нещо от теб

обажда се в мен

и ме прави щастлива,

чувства ме удовлетворена

като докоснатите с обич

и вдъхновение клавиши

на пианото... вечно пеещи...

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2017-02-25
прочитания: 86
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход