Съдбата ми предначертана ли е?
Има ли начин да избягам от тук?
Изгубен във времето - все едно ми е.
Аз съм само едно нещастно момче,
малко възвисен, много наранен,
каквото и да става няма значение
за мен, за мен...
Урания, днес пропилях живота си
срещнах мъката облечена, като човек
погледна ме... и светлината изгаси.
Урания, знам, че пътят няма да е лек,
ако се проваля избърши сълзите си
и продължи напред, продължи напред.
Време е, трябва по пътя си да поема
сълзите ми падат, като есенни цветя
и мисля си - душата ми за болки е родена...
Урания, не искам да се разделям със света,
но трябва пред истината да се изправя сам,
и какво ли ще се случи с мен, не знам.
Виждам вече края, затворен съм в кръг
ще се изправя пред теб, ще те забавлявам,
ти ще се смееш на грозния ми недъг,
докато падам пред теб, да, докато падам,
повярвай ми аз вече много съжалявам.
Аз съм само едно нещастно момче
и никой, никога не ме разбира.
(Той само едно нещастно момче е
и никой, никога не го обича.)
Спаси ме, преди вън луната да изгрее.
Трудно те срещнах, лесно те обикнах,
ще ме обичаш ли и ти? - \"Не, няма.\"
обичай ме и ти, обичай ме - \"Не, няма.\"
Ах, Емпуза приготвила си за мен измама.
Трудно те срещнах, но те обичам,
ще ме обичаш ли и ти? - \"Не, няма.\"
Съдба ли е това, на което се обричам?
Всички тези дни са били напразни,
тя иска просто, ти да ме разбиеш,
о, любима, тези моменти са ми омразни,
по-добре е да ме убиеш...