Ти каза: "Обичай ме!" - Аз те обикнах.
"Не ме наранявай!" - Не те нараних.
Думите твои да следвам привикнах,
че чувство и смисъл у тебе открих.

Ти каза: "Почакай ме и ще се върна!"
Отгледах си капка по капка търпение,
а ти все не идваш - не си ме прегърнал...
Май спешно ми трябва и доза смирение?

Но нещичко искам и аз да ти кажа,
за да не сметнеш, че тук съм заспала!
Ти знаеш - за мен беше истински важен
и толкова обич до днес не бях давала...

Та: "Абра, кадабра" - започвам с магията:
Щом моя сън май ти на подбив бе взел,
то рицар да бъдеш не ти е в стихията -
превръщам те утре от принц във козел!!!