Все повече си мисля, че си уморен от мен.От детският ми свят и от това, че не пораснах!И как откривам във Луната стих,написан от звезди - красиви, бляскави...И от това, че нощем пожелавамда бъда приказка в света ни тежък...Да бъда лъч от Слънцето изпратенда грее силно и любящо във сърцето! И от това, че винаги мечтая...И, че обичам Пепеляшка, Аладин...И, че намирам как да разрушавамоковите на сивия ни ден! И от това, че в изгревите виждам,как облаците утрото целуват...А залеза, акорд е от пиано,но ти така и никога не чуваш...И предполагам вече си решил,че мястото ти е във моят спомен.Но не, не си! Ела и ме вземи,аз искам те до мен в света огромен! Аз искам, като приказка без крайда ме четеш и после да разказваш...За светлината, за нощта и за брега,където двамата със теб в едно се сляхме!Недей да отминаваш моят свят.Върни се и към мене се затичай! Защото сам ще стигнеш ли до края? Ако затвориш страницата кой ще те обича?За Dalyana с благодарност!/тя знае защо/