StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,057
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,845
   Точки: 2,648,518
   Съобщения: 155,918
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

АЗ СЪМ ПРИКАЗКА, КОЯТО НЯМА КРАЙ...

Все повече си мисля, че си уморен от мен.
От детският ми свят и от това, че не пораснах!
И как откривам във Луната стих,
написан от звезди - красиви, бляскави...
И от това, че нощем пожелавам
да бъда приказка в света ни тежък...
Да бъда лъч от Слънцето изпратен
да грее силно и любящо във сърцето!
И от това, че винаги мечтая...
И, че обичам Пепеляшка, Аладин...
И, че намирам как да разрушавам
оковите на сивия ни ден!
И от това, че в изгревите виждам,
как облаците утрото целуват...
А залеза, акорд е от пиано,
но ти така и никога не чуваш...
И предполагам вече си решил,
че мястото ти е във моят спомен.
Но не, не си! Ела и ме вземи,
аз искам те до мен в света огромен!
Аз искам, като приказка без край
да ме четеш и после да разказваш...
За светлината, за нощта и за брега,
където двамата със теб в едно се сляхме!
Недей да отминаваш моят свят.
Върни се и към мене се затичай!
Защото сам ще стигнеш ли до края?
Ако затвориш страницата кой ще те обича?
За Dalyana с благодарност!
/тя знае защо/

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2007-11-21
прочитания: 3064
точки: 103 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 52 (виж препоръчалите)

Вход