Преди да те срещне мойто сърце,не вярваше, че цвете нявга може да бъде.Покорно стоеше то в мойте ръце ине се предаваше на чуждите люде.Тихо, спокойно минаваха днитеи радости и болки превъзмогваше то.Моите ръце за него тесни се оказаха стените Самотно бе горкото...Ненадейно, но бурно се появи ТИ –Ти, човекът в чиито ръце наивно се впуснах.СЪРЦЕТО ми в цвете превърна се в ръце ти,... Гледах как расте при теб – плахо, боязливо, но и много щастливо...Светът му представи в розови краски,Обещаваше вечната пролет, А сега погледни – дошъл е краят на твоите ласки,И на птичката прекъсна нейния полет...АЗ, сила нямах – само гледах.Цветето умираше в ръцете ти – молещо за топлинка.Чувствата си – неовладях. Мечтите – разпилях.... тихо, плахо и нежно цветето, наречено „Аз” главичкаНаведе към черната пръст... А ти ми каза просто: „Съжалявам... Аз тръгвам... Нали знаеш – сезоните се сменят – Настъпи твойта зима...”