Аз искам те не на 18,
когато всичко е мечти.
И душата ти лети в всемира
и търси нежност и лъчи.
Аз искам те не на 30,
когато пелена от страст.
Покрила те е и търсиш
и още, още много сласт.
Аз искам те не на 38,
когато света в теб е раздвоен.
И мислиш си живота,
отишъл си е а къде си ти.
Аз искам те сега,когато,
разума в теб е надделял.
Сърцето измъчено от страсти,
покоя търси кат радар.
Аз искам те сега когато,
топлина неизживяна в теб,
струи, лети, залива
и достига моя бряг.
ДЖУЛИЯ БЕЛ