Аз обичам дъжда! Тихо в капките скривам се...
Само ти, само ти можеш в тях да ме видиш...
Да целунеш очите ми...Да погалиш зениците...
И тъгата ми в шепите си топли да скриеш...
Аз се сливам с дъжда! Просто скрива сълзите ми!
Не обичам! Не обичам да гледаш как плача...
Потопена във мрака докосвам искриците
да не чувствам как с гръм прегръща ме здрача...
Аз харесвам дъжда! С дъх на утринна свежест!
С чистотата на пролет, с аромат на тинтява.
И с онази неподправена, непробудена прелест...
С всяка стъпка уморена, но кокиченобяла...
Аз се любя с дъжда! Той флиртува с листата...
Феерично и нежно докосва..., целува!
И усещам онази подкосеност в краката...
Онзи миг, онзи сън, дето будна сънувам...
Аз играя с дъжда! В локвите му танцувам...
Като безгрижно и палаво малко момиче...
Не пораснах! И до днес все така си лудувам!
Нали такава ме искаш... И така ме обичаш!