Аз чаках те и ще те чакам пак,
в тоз живот ориста ми е такава.
Да достигна твоя жадуван бряг,
камшици плющят-съдба, не мога.

Аз чаках те и ще те чакам пак
и стихове за теб, чрез друг ще пиша.
Очите ти-черни, потънали в страст,
гласът ти плътен, жадуващ сласт.

Аз чакам те и ще те чакам пак,
напук на всичко и на всеки.
Ще те рисувам жадно в стих,
ти моя музо, все до мен била си.

11.12.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ