Ще се завърне с утрото надеждата,
ще се разбуди порив закъснял.
Виж - ситен сняг се сипе и поглежда те
мансардата със покрив млечнобял.

Припламва огън в старата камина,
жаравата да сгрее пепелта.
Олтар да бъде - болка за двамина
и пламък, стапящ ледени цветя.

Затихват стъпки. Лумва във позлата
копнежът на сърцата - засиял.
И някак плавно, меко в тишината
пространството изпълва ангел бял.