Здравей ли каза? Ти коя си?
Защо ме спираш в този град?
Усмихваш се, държиш дъха си,
а пък говориш с непознат.
Да, спомних си, ти беше пролет,
усмивка, радост, светлина.
Магия, свян, безумен полет,
богиня в образ на жена.
А после стана бунт, омраза
и ревност, болка, гняв, сълза.
Разруха, злоба, мрак, зараза
и краят на една мечта.
Сега си нищо, дупка, нула,
загубен спомен без следа.
Вятър, вакуум, въздушна кула,
покой прелят във празнота.
Така че моля, подмини ме.
Аз също тук не ще се спра,
от как забравих твойто име,
така прекрасен е света...