Виж какво мило момче-
не светът, нито аз, се въртим все край теб.
Виж какво, разбери- 
за последно 
ти пиша.
Бъди себе си!Не бъди звяр...
Светът си е  цял, и без теб, и без мене.
Ти защо пожела за промени?
Кой и как да живее не решаваме ние,
Как и с коя да се смееш-
 са си твои проблеми!
От мене какво си поискал?
И какво все още дължа?
От сърцето не ми остана май нищо.
Във душата ми?
Само печал......
Като есенно слънце се боря
за поне още един слънчев ден.
Не намирам обаче причина
да се боря със тебе докрай,
Помежду ни войната е толкоз голяма.
А за мир -
и дума не става!
Страстта нека сама догори.
И нищо, че не бе изживяна,
Пак бе истинска, най-голяма...
До следващата - ако СЪДБАТА реши!!!!!