Аз не съм най-добрият от всички.И дори най-добрите презрях.Те се хвалеха мъжки – самички.Аз до пета ракия мълчах.Те след втората бяха Де Нирои Разпутин - дори Дон Жуан.Аз подрямвах със Галка и Миров телевизора тихичко взрян.Ала кой знае в други ден в къщикак са те най-любящи мъжеи жените си страстно прегръщат.Е, до кръчмено време поне...Ако някой ден знамето свия –онова, мълчаливото в мен,ако две–три ракии изпияи се втурна така... Някой ден –да разбия кръчмарската проза,че сюжети премного у мен –ще се върна отново... Със роза в моя свят, все от теб подреден.Ти срещни ме... За нищо не питай.Просто бил съм кръчмарски поет.Аз със тебе, знай, пак ще опитамда си спретна пореден сюжет...Николай ДялковГр. Тополовград2012 год.