Любовта е водата на
         живота. Пий я със сърце
         и душа!
         Любовта е животворна градина.
         Любовта е дърво, а влюбените
        са негова сянка. 
        /из:“За любовта, божествена и земна“ - Джеляледин Руми*/

* * *

Ах, ти, любов, ти, любов непозната,
ти сътворяваш живот на Земята!
Кой те поражда, че тъй си желана,
винаги в нова ефирна премяна?

Търси човека, дано те намери,
че да отвори невидими двери
и да навлезе в стаята, дето
тихо спотайваш се ти във сърцето!

В който дом влезеш на Тя или Той,
свършва почивката – няма покой!
Ти пораждаш безбройни копнежи,
във сърцата на девойки, младежи!

Дори на хора на възраст почтена,
де са в хармония с цяла вселена,
ти ги подтикваш на тези години,
сън да сънуват със цветни градини!

С Нея ли, с Него - вървиш под ръка
или се гледате, просто така;
обич до обич – очи във очи,
докато химна Божествен ечи...

Химна Божествен... и сливаш се ти,
с този де Господ при тебе прати...
После... изпадаш в пълна забрава...
даваш и вземаш, туй що ти се дава...

От небето, над теб обозримо,
благославя те Бог невидимо!
Вглежда се в твоя, във нейния лик...
Времето спира, но... всичко е миг!

Много са Господи твоите дари,
пращаш ни мили, любими другари,
с тях любовта, де ни прави щастливи,
че да те славим, додето сме живи.

Ах, ти, любов, ти любов непозната,
ти сътворяваш живот на Земята!
Бог те поражда, ти тъй си желана...
винаги в нова, ефирна премяна?

12 април 2012 г. 

* Джеляледин Руми (1207-1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма. Проповядва приближаване към Бога чрез съкровена любов.