Неуязвима бях и този път,
поне във чуждите очи -
със смях облечена, прикрита с грим,
отново не разбра, че ме боли...
А знаеш, че в това съм най-добрата,
че тази моя гордост бавно ме руши,
че непознатата жена в обятията ти
едва ли може да ме замени.
Появи се с нея ти пред всички,
симулиращ споделено щастие,
но погледите,скрити в дим цигарен...
само на мене бяха те подвластни!
Дали изгубих себе си по пътя...
дали изгубих тебе окончателно...
дали от страх сама да бъда в тъмното,
на друг мъж любовта избрах съзнателно...
И окована от прегръдка задушаваща,
очи затварям и сънувам теб уви,
окована се събуждам - теб те няма,
а утрото горчи...