*

Докосват се нашите длани,

сгушени в пролетен кът.

Не зарастват грозните рани...

да, днес е за последен път!

*

Аз искам да кажа... но сричам.

В конвулсии - моята гръд.

Но с мъничко сили изричам...

да, днес е за последен път!

*

Че ме обичаш те моля, кажи ми,

издигни ме над морето отвъд.

И да не е тъй - излъжи ме,

но кажи го - за последен път!

*

За последен път целуни ме,

от днес настъпват обрати.

Не се обръщай - боли ме...

А утре... ЩЕ СМЕ НЕПОЗНАТИ!!!