Сигурно, защото съм различна,
не ухая на цветя в ранна пролет
и косите ми не са на самодива,
погалят ли те – пари като от коприва.
Ръцете ми не са безкрайно нежни,
след моите милувки ще си в белези.
Ще търсиш стари билки, с които
ще кърпиш раните от всяка наша среща.
И очите ми не са невинни грешки,
за да може в тях да се стопиш.
Погледна ли те – сто змии насреща,
отровно в тебе чакат да се впият.
А ти… така не се научи -
във вещица кога и да се влюбиш
през нощите ще страдаш като буден,
а през деня за нощи ще тъгуваш.