Бях росата, в градината цвете целунала и капчука, под прозореца ти тихичко пеещ. Бях луната, с която безмълвно говореше, бях ветрецът, който косите ти галеше.
А сега... Сега съм пламъчето в очите ти, усмивката в ъгъла на устните и... нежно-парещото там, в сърцето ти.