Какво се случи, губи ми се нещо,
момент ли, час ли, или даже два,
сега си спомням, беше ми горещо,
а някой... тихо стенеше в нощта.
Мелодия дочувах, много нежно,
подканяща ме, мамеща - \"Ела\",
сред облаци се реех, безметежно,
а някой... тихо стенеше в нощта.
Видях и пламък, мек и хипнотичен,
загледах се, бе приказна звезда,
светът бе нереален, и различен,
а някой... тихо стенеше в нощта.
И ангел, беше слязъл от небето,
докосваше ме с приказни крила,
целуваше ме, галеше и... ето,
пак някой, тихо стенеше в нощта.
Какво направи с мен, опияни ме,
не с виното, не - с любовта,
за миг поспри, че твоето име,
все още, тихо стена... във нощта.