белеят
в топло, лунно
мислите ми
в шепите тъмни
на нощта…
изтича бавно
през пръстите и
онзи пясък
от твоите думи
останал
на самотния бряг
на реката…
а отнася го
нощният вятър
далеко,
нежно помилвал
мига на тъгата…

и болката жива
като сянка от минало
в бял
нощен стих
неусетно притихва…