Ти тръгваш вече. Просто тъй реши.

И аз не търся думи да те спирам.

Вината ми куршумено тежи

и облаци в сърцето  ми събира.

Очи си свела. Но прозира в тях

една закана, с непозната сила.

Дали е просто грешка, или грях,

е все едно – очаква ме бесило...

А можеше коси от кехлибар

да вейнеш. И да върнеш светлината.

 И с тиха ласка, като Божи дар,

въздишка да изрониш от  душата ми.

И да ме върнеш цял и неполомен,

за себе си да ме откриеш нов,

наместо да превръщаш в тъжен спомен

една недоизречена любов.

По идея на Ивайло Терзийски, за което благодаря!