За мен ти беше слънце,
звезда прекрасна и любима,
обичах те, та чак те обожавах,
потъпка ме, уби ме и подмина.
Крадецо долен, дай си ми сърцето !
Махни оковите от моята душа !
Намразих те, а как те любих нявга,
това за жалост не разбра.
Не си неповторим,
Не си велик !
Красив си вярно...но бездушен.
Понякога си мисля, че не дишаш,
Понякога аз чувствам, че си мъртъв.
Къде изчезна нежната усмивка
и блясакът в очите ти,
тъй огнен по – преди?...
Погуби себе си, погуби всички;
Ти вече не живееш,
а само дишаш...
и си бездушен.

Жалко !!! А как те аз обичах !...