Аз пак те чакам на прозореца,

и пак с надежда гледам вън.

Но да ме търсиш и обичаш

за мен е минало, или било е сън?

А вярвах, че животът ми различен е,

защото ми предложи любовта,

защото ти ми казваше "Обичам те"

и знаех, че докрай ще е така.

А вярвах, че не ще ми стигне времето,

в човешкия ми земен път,

да се наситя на това, че си до мене.

А вярвах "Ще те обичам и отвъд"

Сега не знам лъжа ли бе или пък истина?

Сега не знам ти ли си или не си?

Знам само, че не се обичаме

и от това жестоко ме боли.

Във битката любов - понесох поражение.

Сама заключих се във твоя плен.

Сега разбрах "Ключът за моето спасение

е скрит единствено във мен!"