Неоните мигаха някак учудено.
По снежните улици ляха светлик.
А ние, прегърнати, тихи и влюбени,
снежинки, по детски, ловяхме с език.

По кръчмите хора, от мъка погубени,
на чалга се радваха с чаша коняк.
А ние, прегърнати, тихи и влюбени,
целувки рисувахме в нощния мрак.

Таксита препускаха, сякаш надушили
последен клиент за Созопол, Бургас.
А ние, прегърнати, тихи и влюбени,
в душите си търсехме своя Пегас.

Дървета разтърсваха гриви отрупани,
посипваха сняг в посребрени коси.
А ние, прегърнати, тихи и влюбени,
да бъдем любов си избрахме сами.


04.03.2011г.