Дали не мога да обичам,

от кръвта по раните оголени?

И не мога да се вричам,

и да пускам дълги корени.

Не съм дърво изправено,а храст съм,

винаги приведен с вятъра,

но в живота ми си има всичко място,

като декорите поставени във театъра.

Играя някакво живеене, с измислените си любови.

Константно - петъците, ти, коняка.

Спокойна съм - дори да има нови

и стар да има - да ме чака!