* * *

Благодаря ти за усмивката реална,

и за грижата и обичта към мен.

Не за някой поглед на формалност

от всекидневното разстроен и пленен.

Повратности незнайни ни събраха

в плен на грижа, радост и любов.

Без да подозирам те обикнах

животът ми  отново стана  нов.

Благодаря ти, че избра да ме обичаш

и докрай във всичко ми се довери.

Без да заслужавам ти изтича

и прегърна ме. Не каза, че боли!

Вярата ти в мен сама доказа,

че любовта е силна във света.

Думите от кал и лед сковаха

чуждите, не нашите сърца.

Поискаха далеч от теб да бъда

чрез завистта, родила клевета,

но заедно избрахме да успеем

и на злото да отвърнем с доброта.

И днес сме „ние“, в тяло и душа,

в свят на лични мигове и чувства.

Завинаги ни стопли любовта

в общите стремежи и упорства.

Когато пред олтара казах „да“,

завеки се заклех да те обичам.

И всеки ден на Бог благодаря,

за избора си верен и практичен!

06.2007г.

За моя съпруг.