Оставям със болка сърцето да плаче,очите пресъхнали с погледа вял,последна сълза за бедно сираче,превърнал се в мъж, за любовта си живял.Той няма си майка, но има Родина,на нея отдава живота не лек,с надежда и вяра от тук си замина,а там във несгоди става Човек.Има мечти и с тях е до края,има любов… в очите блести,дали ще достигне до нея не знае,„Обичам те!” тихо със устни шепти.А вятърът мирис на рози отнася,далече, далече в един друг свят,той своята обич в жертва принася,и с нея е много, много богат.