uFeel.me
14.08...
Автор: mozilla,  14 август 2011 г. в 09:32 ч.
прочити: 445
Оставям със болка сърцето да плаче,
очите пресъхнали с погледа вял,
последна сълза за бедно сираче,
превърнал се в мъж, за любовта си живял.
 
Той няма си майка, но има Родина,
на нея отдава живота не лек,
с надежда и вяра от тук си замина,
а там във несгоди става Човек.
 
Има мечти и с тях е до края,
има любов… в очите блести,
дали ще достигне до нея не знае,
„Обичам те!”  тихо със устни шепти.
 
А вятърът мирис на рози отнася,
далече, далече в един друг свят,
той своята обич в жертва принася,
и с нея е много, много богат.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me