СВЕТЪТ НЕ Е СЪВЪРШЕН!
Хората също.
Всеки е различен.
Тя никога няма да бъде истински обичана.
Или поне няма да го разбере.
Защо е толкова трудно?
Винаги трябва да мисли за нещо.
И в повечето случаи - само за глупости.
Защо винаги се чувства сама?
А е заредена с толкова любов, че спокойно може да даде на заем на някого.
Само че... никой не иска да вземе.
Защо за нея не са важни нормалните неща?
Защо не я вълнуват парите, хорското мнение?
Защо винаги мисли само за любов, мечти, надежди?
Това ли е проблемът и?
Вярва в приказките.Вярва в щастливия край.
Толкова е сама.
Или е самотна. И тя не знае.
Има си любим. И би дала всичко за него.
Само че той не го разбира.
Не го е грижа.
Той не вярва в приказки.
Той е нормален.
Проблемът е в нея.
Не се е научила, че приказките са само в книжките.
Че тя винаги ще обича повече.
И ще обича различно.
Ще иска внимание.
Ще иска ласки.
Ще иска нежност.
Ще иска разговори.
Ще иска преживявания.
Ще иска любов.
Ще иска приказка.
Тя го обича, той нея... и той я обича.
По неговия си начин.