Попитах небето,
а то замълча,
зарони сълзици
но... за теб да разкаже
не посмя.
Попитах земята.
И тя замълча,
тревите снишила
покрити с мъгла.
Попитах луната.
И тя замълча,
на лицето й светло
прозрях аз тъга.
Попитах времето.
И то замълча
за теб да разкаже
не пожела.
Попитах сърцето си.
И то замълча,
но после усмихна се
и... те позна.