С живота си не знам какво да правя-
нанякъде да се изстрелям вече искам?...
Какво със мен да взема и оставя?
Дори не знам в какво се крие рискът?!?

Уж простички мечтите ми изглеждат,
уж истини избождат ми очите...
... И лесно сетивата си превеждат
загадки за останалите скрити...

А пак торнадо мислите оплита
в гнезда безброй от кукувича прежда...
Защо и кой съм-ден след ден се питам
и в лабиринта има ли надежда???

И мен самият кой ще разгадае,
защо душата гневно се бунтува?
Една мечта очаквам и мечтая,
наивно вярвам - още съществува...

От път се връщам, пак на път поемам,
звучи в главата песничка любима...
Светът не свършва - к\'ъв ми е проблема?
Усмихвам се широко -
че ме има...!!!

17 май 2008