… ако беше сълзата ми стих,

а ти вероятност за рима,

колко нежност разлистила бих,

мълвейки твоето име….

… и да бях се родила сълза,

да ме плачеш, когато ме любиш,

сладък полъх в самотна бреза,

стон на самец в сънна предутрин…

…синя вечност и стрък тишина,

в окото на облак дъждовен,

колко шепнала бих ти дъга

от лазурно до пурпурно огнено…

…тръпнещ плод на дива лоза,

кехлибарено топъл по залез …

…Ах, да беше стихът ми сълза,

бавно в твойте шепи да гасна!…