Тази нощ, тъй хладна и прекрасна,
искам с двете си ръце да я прегърна,
да усетя силата на пламъка угаснал
и чрез нея себе си за мъничко да зърна.
Тя е черна, ледена, но моя!
Толкова оприличиха я на мен.
Със звезди обсипана, но мрачна и отровна.
Противоположността на хубавия светъл ден!
Искам в нея най-дълбоко да проникна,
сякаш че претърсвам своята душа,
във която никога не можех да се вмъкна,
но нощта съм аз и тя е моята душа!
Звездите й са хиляди, и толкова красиви,
както и усмивката на моето лице!
Но пред красотата всичко е така фалшиво,
както се облича в черно синьото небе!
Аз съм тя, а тя е леденостудена,
както вътре е студено в моето сърце.
Черна, тъжна, от усмивки уморена.
Аз съм нощ и тя е моето лице!