Телефонен звън
и топъл смях отсреща
погалва нежно струна
отдавна недокосвана
у мене...
Сладка болка.
Очакване изпълни тишината.
Треперейки застелих маса
и сложих
свещи,
чаши...
Сипах вино.
И чаках само стъпки пред вратата
и онзи поглед
по-тъмен от нощта
с който да ме обладаеш...
Не исках нищо друго
освен в твоята прегръдка да остана
и да рисувам бавно
с пръсти
скулите ти,
устните,
чертите...
заслушана в ритъма
на топлите гърди...
Задъхан си...
дали копнеж
запалила нощта е в теб?
След хиляди безсънни нощи
във малки часове,
когато си желаел...
Целуваш ме,
в миг
без дъх оставам
но аз не искам да забравям,
сред стаята - пердето стенещо...
копнеж и страст,
проникване,
взаимност споделена...
Аз искам да те помня все така!
- Ах, виното остана неизпито...