Едно кафе със сол. Желание да плача.
Моят свят започва да трепери.
Предчувствам, че се приближава към края.
За теб си мисля, но какво значение има сега.
Вече съм уморена да откривам извинения,
който не минават.
Никога не е имало злина. Само наивност.
Опитвайки се да повярваме, че
светът беше в краката ни.
Когато започна да сънувам
в тишината ще създам един свят,
в който ще живеем аз и ти... заедно...
И днес искам само да вярвам...
че ще запомниш зимните следобеди в Мадрид
целите нощи без да спим.
Животът си течеше
и си мислех, че ще умра от любов.
Аз чувствам, че искам да те видя и мисля ...
че ще запомниш хубавите моменти
от вчера който бяха на двама ни.