Знаете ли какво е да прегръщаш Вселената?
Да държиш в обятията си всичко –
и цветовете, и звука, и щастието?
Да обикнеш Човека, различен от всички?
И да литнеш високо, високо...
и да потънеш някъде дълбоко,
за да загубиш същността си
и да се слееш с неговата същност?

Това е съвършенство
по-силно и от вечната любов!

15.05.2003г.