Телефонът мълчи – жестока машина.
И човекът мълчи – убива любов.
Аз присъдата чакам,
че виновна съм, зная,
но и днес не разбрах – за какво!?
Наказание смъртно произнася се трудно,
затова нямаш смелост, мълчиш,
но, достатъчно подъл, жестоко потъпкваш
и студено, безмълвно моите чувства душиш!
Аз престъпник съм, зная.
Аз съм грешна, признавам –
не успявах да бъда каквато жела,
но едно ще отричам
и едно ще крещя:
аз убиец не съм –
ти уби любовта!

13.IX.2002г.