Ти ли не се обърна да ме спреш?!
Аз ли не посмях до теб да спра?!
Лъгахме ли се, когато търсихме,
а знаехме къде е любовта?!
Сега е отлежало вече всичко,
не съм същата като преди.
Не си и ти - времето на никой не прощава,
но още ме попарват твоите очи.
А трябва да те гледам по-различно,
не ми прилича ролята на наивното дете.
Но погледнеш ли ме, то крещи във мене
и иска сякаш да те спре.
А аз знам, че е нередно,
разминахме се на онзи кръстопът.
Съдбата не прощава грешки -
днес всеки има собствен път.
Времето да бъдем смели свърши,
сега ще се гледаме само отстрани.
Какво е, а какво можеше да бъде,
ако по-непредпазливи сме били.
Има ли надежда всичко да се върне,
същите да бъдем пак.
Или просто времето отмина
и пропуснахме момента си от страх...