Ven, recórreme, olvida

que existen las palabras,

saborea el abismo

tormentoso de mi alma.

Ven y entra sin temores

a la luz cruel del día.

No, no me regales flores –

hijas de la cobardía.

Y si ese dolorido canto

de pasiones desbordadas

te destroza hasta el alma

en la noche desolada,

ven, y simplemente entra –

este cuarto esta vacio,

esperando tu llegada

salvadora del olvido.

Ела

Ела, изследвай ме, ти знаеш,
че думите не съществуват
вкуси от бурите, които
душата ми безкрай разбунват.
Ела и влез, но без боязън
от светлината безпощадна
И не, цветя не подарявай
деца на плахостта безрадна.
И ако болезнената песен
на тази страст обезумяла
душата ти разкъсва бавно
в нощта от пустош оголяла,
ела при мен и просто влизай,
тук стаята е празна вече
и от забравата спаси я,
дошъл от толкова далече.