И мен пунякугъ мъзи мъ,
усобену  га вънкъ й зимъ
и тъй ми й ‘убъ’у ф криватя
дъ си лифтуня къту татя!

Той, татю вечи и ни ставъ
(пусяхми гу, ду леля Здарвъ),
‘ма аз сигиз-тугиз са дигъм
(тук ‘ногу тайну ви намигъм).

Въй, обед стана, к’о дъ пра’я?
Дъли шъ й сготвила уная?
Пу принцип винъги прупущъм
зъкускътъ у тая къщъ.

‘Ма обед, с гроздуву чървенку
е кът’ мума с гулеми ненки   ̶
дъ си ги цоцъм ду зъбравъ   ̶
е, тъй де, тъй де, аку давъ!

Слидобяд и, шъ си пудремнъ   ̶
уморъ ли, как’о мъ емнъ?
То, туй, ‘ранътъ изтущавъ
и рабутътъ шъ прущавъ...

Прузявкътъ ми равнъ нямъ   ̶
амен къту хипупутамъ!
Бая съм дремнъл, дъ гу е’а,
кумай будилник шъ ми тре’а!

„Ръкиянуту” шъ прупуснъ
и обяднътъ ман’жа вкуснъ
дъ съ изтягъм бейски тукъ!
Сига, гръбнак шъ пуизпукъм

и ш’ съ курдисъм нъ суфрътъ   ̶
дъ ублажими пак душътъ.
Ей тъй живей съ, кът’ истинѝ  ̶
с ракийцъ, винци и слънини!

...Бре, тъй, кът’ са замисля, ‘начи,
и летяс мързелъ мъ влачи?!
Дъл’ шъ й болест   ̶   виж ни зная,
‘ма ‘ич ни му са види края?!