Онемявам. В боязън пролазвам
там, до трона ти: КУЛа от знания...
ти застрелваш ме с фрази цитатни
и с таланта си грубо премазваш ме.
Аз килимче съм. Стъпките дебна ти.
Да ме газиш. Така пак те имам.
Светли шарки към тебе протегнати
са МЕЧтите, с които засПИВам.
Но наПРАЗно. Високо е славата.
По земята отдавна не сТЪПваш.
НИЩо. Стига ми огъня в клАДАта,
с който мен в мъченица преВРЪЩАШ.