StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,137
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,555
   Точки: 2,649,920
   Съобщения: 152,940
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

меракът умира с човека

МЕРАКЪТ УМИРА С ЧОВЕКА

 

Не съм млада, по нрав жива

симпатична ,чак красива,

с лице обло, бяло, гладко,

кат тавата ми за сладко.

Със снага съм малко крива,

но без кусур що ли бива.

Със диоптрови очила,

да виждам по- добре света.

Със много хубаво чейне

за усмивката чаровна,

със нея свалям аз мъже,

но за туй не съм виновна.

Сърцето ми е горещо,

но пък има друго нещо,

мен ме гони мерак нелек,

но за нето знам, няма лек.

Старците са оглушели

и не чуват те петлите,

няма кой да се намери

да изпълни ми мечтите.

 


 

 

Срещнах го веднъж не крия

един дядо мераклия,

бързо с него се разбрахме

и любовта призовахме.

Лежа кротко във леглото,

чинно чакам си доброто.

Дядо търси във торбата

на природата творбата.

Търси, търси, а е няма,

ах, беда, беда голяма.

Разтреперя се горкия

от таз тежка  орисия.

И от мъка се разплака

Останахме си със мерака.

 

Всичко е било до време.

Старост!...Дявол да те вземе!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2019-10-03
прочитания: 34
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 10 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход