меракът умира с човека

МЕРАКЪТ УМИРА С ЧОВЕКА

Не съм млада, по нрав жива

симпатична ,чак красива,

с лице обло, бяло, гладко,

кат тавата ми за сладко.

Със снага съм малко крива,

но без кусур що ли бива.

Със диоптрови очила,

да виждам по- добре света.

Със много хубаво чейне

за усмивката чаровна,

със нея свалям аз мъже,

но за туй не съм виновна.

Сърцето ми е горещо,

но пък има друго нещо,

мен ме гони мерак нелек,

но за нето знам, няма лек.

Старците са оглушели

и не чуват те петлите,

няма кой да се намери

да изпълни ми мечтите.

Срещнах го веднъж не крия

един дядо мераклия,

бързо с него се разбрахме

и любовта призовахме.

Лежа кротко във леглото,

чинно чакам си доброто.

Дядо търси във торбата

на природата творбата.

Търси, търси, а е няма,

ах, беда, беда голяма.

Разтреперя се горкия

от таз тежка  орисия.

И от мъка се разплака

Останахме си със мерака.

Всичко е било до време.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf