Здравей, красавице градска...
Добре дошла си на село!
Тук някога майка и татко остави,
отиде в града за да учиш,
а тях клетите съвсем ги забрави.
И куфари носиш доста големи...
Ама ти в града не се ли ожени?
Там казват си станала голяма клечка
и нямало за тебе никаква пречка,
каквото поискаш да го получиш...
Дори и шестица от тотото си можела да улучиш!
Била си живяла в голям мезонет,
любовник си имала и бил той твой съсед.
В лимузина те возел той из града,
защото лъв светски бил той и вирил носа...
Дочух, че надменно си гледала по-бедни от теб,
на просяци си отказвала и коричка хлеб.
Елегантна била си, но много зла...
Я кажи, защо си на село дошла?
На спокойствие искаш да пишеш труд научен
или ти стана в града животеца скучен?
Тука на село да знаеш развлечения няма...
Тука живеем с мъка голяма...
От сутрин до вечер се яко трудим,
петел щом изпее веднага се будим.
Не спиме до късно и лягаме рано,
дискотеки си нямаме и бар със пиано...
Сама ще си готвиш и копаш в лехите,
сама ще си переш и гладиш дрехите...
Сама ще живееш в тая къща голяма,
че твоята майка и татко отдавна ги няма.
Сега ти желая успех и с бога напред,
аз ще отида във лозето, да копна некой ред...
А дано да се справиш...Но ще е мъка голяма...
Ти тука на село ще бъдеш трудно разбрана!