У БДИМ ш` съ надига пашпалига –
наконтена, на писана талига,
и дърпана от бялата кобила,
там нова баба ши пристигааа...
(Мъъъ, как ш`съм баба?!
Йоще съм маничка,
И пея къту пойна фтичка...)
Но!
Получих цял `абер,
там, нейде от Небраскъ –
за радус моя няк`ва баба Краска,
мъ кани в БДИМ мулбъ да й пудам.
(Мъ, как съ пиши, аз ни знам!)
Сига ни му ли викът зайевленье?!
Та... думам си – на, имъм вдъхнувенье.
Та ку пузакъсъм малку...
Ей, влезти ми на пулужение!
Чи моя кът научи, кой гу знай,
и бес туй малко си й `алтав,
и уткак у куфнята си бях,
за пурцеланя пита,
дъл останъ малку?!
Мъ, ей сигинка, ей мъ на –
за малку си изгубиф мисълъ
( май ши тряба да съ земъ
от були Гинкинти илачи).
Тъ! Зайивлявъм!
С вази шии съ забъвлявъм!