Засвири ми, овчарю,
със кавала - до дупка.
Аз ще слушам в омая,
и тревица ще хрупкам.
Ако нещо кавала...
просто само немее,
вместо него ще пробвам,
с меден глас да заблея.
Полегни си на сянка,
`ей, на - тука, под бука,
аз ще бъда стопанка
и на стадото – тука.
Ако искаш водица,
да ти й мирна главица,
аз овнето ще пратя
за вода до реката.
И след пладне, когато
слънце зайде нататък,
по пътечка води ни -
до обора – накратко...